Тежест

Новата поетична книга на Васил Балев вече е факт. В нея той съумява дори чрез депресивността и алиенацията, която влага в стиховете си, да стигне не само до душата на човека, но и да събуди чувствителността ѝ и накрая всеки от нас да избяга от собствените си страхове и сам да създаде свой център на света.

ТЕЖЕСТ
 
Не чувам нищо
Камък ли каза?
Облак? Кедър? Кит?
Или изгубена пчела над океана
заета да събира сол
от месоядните цветчета на очите ти?
Гледам те: такъв: с огромни
зъби на баща
Когато изговаряш думите
ти сякаш ме изяждаш
но не чувам нищо
Само нулево пищене
И – последно: Кит ли каза?
Сигурно е камък
защото не познавам друго
което да тежи така и да не мърда 

Китаецът намери мъртва своята любима, катерицата
Като вървеше из леса, той мъртва я намери: пленителна и мъртва
и изведнъж си спомни нещо страшно
нещо възхитително и страшно, почти чудовищно си спомни
и той така болезнено се приближи до красотата
до тъмната първичност на страха и красотата
че чувствата му станаха бездънни
Кажете ми: нима не искате понякога да сте китаец
вдън леса и да обичате една сурова катерица?
Нима не сте така отчаяни, че искате да сте такъв китаец?
Нима намирате за извратено да сте влюбени в какъвто щете образ?
И чувствата, които другите осъждат с гняв
които другите намират отвратителни
да ви превръщат в хладен лотос: тъй изящен и ненараняващ никого?
Кажете ми: какво обичате наистина? Кого?