ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛИЛИТ

МАРИАНА КИРОВА

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛИЛИТ

СТИХОВЕ

Мариана Кирова е български литературовед, писател и журналист, хоноруван преподавател по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на стотици коментари и анализи в пресата, на две стихосбирки и два сборника с разкази, на художествени текстове и научни публикации в литературни и научни издания. От 2011 г. работи в Националния литературен музей – институцията, призвана да пази литературната памет на българските творци. Мариана Кирова е носител на две първи награди за литература - на приза „Народни будители”, връчен и от Съюза на свободните писатели, и на първа награда за криминален разказ на българската секция на АIEP - Международната асоциация на писателите криминалисти.

........................................

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛИЛИТ

                         И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий

                         образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 

                                                                                            Битие 1:27

I. СЪТВОРЕНИЕТО

Какво виждат очите ми –

светлина, светлина, светлина!

Пъстри птици пеят на ранина.

Хищници се покланят, благо свеждат глава.

А край нас ширина, топлина, синева...

Небесата са ясни, бели, дълбоки.

Наш е светът и всички посоки!

Боже, ти изпрати ни тук добро да творим.

В дар ни даде Земята, превърна я в храм,

и нареди ни – на Лилит* и Адам,

да бъдем твой образ, да имаме род дълговечен.

На мисълта ни ти даде крила и изрече:

Да пребъдете двама – Мъж и Жена!

Небесата да са ясни, бели, дълбоки.

Светът да е ваш във всички посоки!

* В митологията Лилит е първата жена, създадена едновременно и наравно с Адам. Тя го напуска, когато той  се опитва да я подчини и по този начин да наруши изначалната Божия воля.

.........................................................................................................

ВАЖНОТО Е ДА СЕ ПРЕКАЛЯВА

Казват, че трябвало мярка във всичко –

мярка за радост, мъка и слава,

мярка за остър меч и усмивка,

мярка в това, което остава.

Празни слова… Ако имаш – раздавай

до последна сълза, до последна усмивка,

до последния въглен в пламтяща жарава…

Ако имаш любов, имаш всичко.

Важното е да се прекалява!

P.S. Вечно раздаваш ли – вечно остава!

.......................................................................

II. ГРЕХЪТ НА АДАМ

В дните на слънцето – с обич живяхме с Адам.

Ала щом притъмня и се спусна нощта

се промъкна към него и зашептя

сянка тъмна, мрачна, зловеща:

Ти си силен. Тя е слаба и грешна!

Подчини я сега и навеки, Адам!

Подчини я и властвай завинаги сам!

Знай, че крехка, но умна и хитра е тя,

а ти голям и велик си – промълви Сатана.

Тогава Адам ме сграбчи и рече:

Аз имам завет, нареди ми го таен адепт –

да властвам над тебе, ти само да раждаш деца,

и взор да не вдигаш към небеса и слънца!

Бог сила ми даде – рече още Адам, –

на теб даде само проницателен взор,

затова не е нужно аз да влизам във спор.

Ще властвам над тебе – със сила и глас.

Подчини се, Лилит! Подчинявам те аз!

Небесата ще са мои – за моя взор са широки.

И светът ще е мой във всички посоки!

Тъй ми каза Адам с глас безумен, злокобен.

Призовах Бог и напуснах райското ложе.

Полетях надалече – с дух, мисъл и тяло,

за да изпълня волята на моя Отец –

че сме равни навеки с Адама

и само тъй ще сме Божие цяло.

................................................................

С РОЗА ПРЕЗ РАМО 

Не разбрах как ръцете ни

се целунаха… И ти не разбра.

После стана светло в залеза –

от този грях без вина.

Ти не питай коя съм – не зная.

Нямам минало, нито пък род.

Не помня начало, не виждам края –

аз съм Днес, аз съм Живот.

И не пускай, не пускай ръката ми!

Не проронвай дори благослов!

Вземи в шепи събраната нежност!

Прекръсти ме – назови ме Любов!

Ако много те паря, не искай

да се гмурнеш в плитка вода.

Днес е празник – и нестинарите

сродяват огъня с песента.

Ти не бързаш… Аз не бързам за никъде.

 Ако мръкне – ще стана луна,

ще се плъзна в небесната орбита,

за да лумна сутринта в светлина.

И тогава в изгрева южен  –

с роза през рамо, в длани – с листо,

ще премина усмихната в утрото.

И само ти ще знаеш защо...