До всички момчета, които съм обичала

До всички момчета, които съм обичала

Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. В тях тя е изляла душата си и всяко писмо е предназначено за едно от петте момчета, които някога е обичала. Изпълнени с думи, които никога не би изрекла на глас, тя прибира писмата на място, където ще останат само за нея. Всичко е наред докато един прекрасен ден по неизяснени причини и обстоятелства писмата стигат до своите получатели. Животът на Лара коренно се преобръща.

Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.
Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.

"Много ми допадна начинът, по който бяха представени семейните взаимоотношения между Лара и роднините й – бяха много истински, непринудени и трогателни. Всички случки бяха едновременно забавни и закачливи, но и изпълнени със семейна любов." - Иванина

"Лека, приятна и неангажираща история, идеална за разпускане. В някои отношения мисля че спокойно мога да се идентифицирам с обърканата, срамежлива и лесно влюбчива Лара Джийн, така че да ми стане любим персонаж. Освен това книжката е написана увлекателно и достатъчно интересно, че да се прочете на един дъх. Краят, разбира се, е такъв, че да погъделичка любопитството ни за предстоящите заглавия от поредицата." - Калина Йорданова