Българската писменост – известна и непозната

   Ние, българите, сме изконно писмен народ. Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Това е основната теза, която авторът Светлозар Попов защитава в книгата си „Българската писменост – известна и непозната”. Обикновено, когато говорим за българската писменост, имаме предвид известните ни Глаголица и Кирилица. Авторът прескача този праг и прави опит да проследи корените на писмеостта далече назад във времето и пространството. Той я обвързва не само с руноподобното писмо на нахлулите в Европа хунобългари, но и с историята на азбучното писмо и с най-ранната писменост въобще.

   Новите изследвания на автора са посветени на халколитната балканска писменост и разпространението ѝ с т.нар. „културен дрейф” на юг, но и на изток, останал засега извън вниманието на науката. Отделя глава и за казаното относно писмеността в сборника с родопски песни „Веда словена”. Значителна част от застъпените тези са оригинални, диску- сионни, подкрепени от солидна историческа обосновка и авторът не се притеснява да влезе в противоречия с някои от приетите в лите- ратурата догми и клишета. Подобен всеобхватен поглед по темата липсва в нашата литература и това прави предлаганото изследване интересно и полезно за широк кръг мислещи читатели.

Съдържание:

Предговор

1. Глаголица и Кирилица – азбучните писма на българите 10
1.1. Кирил и Методий – общ поглед върху житията на Солунските равноапостоли в светлината на официалната историография
1.2. Писмеността като политически акт
1.3. Мисията в Арабския халифат
1.4. Мисията по долината на р. Брегалница
1.5. Мисията в Хазария
1.6. Моравската мисия
1.7. Мисията в Рим
1.8. Методий - епископ в Сирмиум
1.9. Последните години на Методий – епископ в град Морава, архиепископ български и моравски
1.10. Праведните ученици и съдбата на делото им
1.11. Глаголица и Кирилица – двете български азбуки
1.12. Двете страни на златната монета
1.13. Делото на Солунските братя в „Историята” на Спиридон йеросхимонах
1.14. Общ поглед върху делото на Кирил и Методий

2. Глаголица, Кирилица и Резкица – писмата на старите българи
3. Балканските корени на писмеността
4. Пътят на балканското писмо до Егейския свят
5. От Кадъм до Кардама. По следите на азбучното писмо 197
6. Индия - народите бахлика/балхика и балхара, езикът кириали и азбуката пайшачи
7. Паисий – ехо от хилядолетията
8. От българските азбуки към азбучните писма на хикси, йакси, народа ексага край водите на Акшаена
9. Писмеността в тракийска древност
10. Българската писменост във Веда Словена
Заключение
Литература