ПРАТРАКИ И ТРАКИ В ИЗТОЧНИТЕ БАЛКАНИ

   В книгата си „Пратраки и траки в Източните Балкани“ изследователят Светлозар Попов ни представя съществени моменти от историята на днешните български земи от края на неолита до късната бронзова епоха. Авторът ни дава сериозни доказателства, че историята ни се пише от хилядо- летия, преди да бъде създадена България като държава. Че земите и са били населявани от древни народи, че още преди осем хилядолетия тук са живели предприемчиви и способни хора, първи в света развили орното земеделие, промишления солодобив, корабоплаването и търговията по море, металургията, металообработването и ювелирното изкуство.

   Книгата проследява в детайли четири миграционни вълни на Източните Балкани от североизток и пета от пепелищата на Троя и микенския свят на древни народи, формирали протонаселението на европейския континент.

   Авторът се опира и на сериозни изследвания на научни авторитети в тази област, паметници на материалното и нематериално културно наследство (ритуали, религия и култове, фолклор, погребални обреди и др.), които защитават тезата, че в епохата на халколита по нашите земи са живели най-напредналите култури, достигнали нивото на първата цивилизация.

   Не само специалистите, но и изкушените от най-древната ни история с интерес ще могат да се запознаят с възгледите на автора по теми като:

- Великите Кабири в тракийска среда;

- Пратраките и Източните Балкани;

- Горгоната Медуза в култовата система на траките;

- Троянска война, нейното културно-историческо наследство за Европа и Балканите и микенското ѝ влияние в етногенезата на траките;

- Ролята на езикознанието и антропологията за произхода на траките;

- Източните Балкани, морето и праисторическите култури;

- Тракийският орфизъм и хиперборейският диагонал, Орфей, Залмоксис и култа към златото.                                                      

Съдържание на книгата:

Увод 
2. Известното за Великите Кабири от остров Самотраки 
3. Великите Кабири в тракийска среда 
4. Пратраките и Източните Балкани 
5. Първата миграционна вълна през късния неолит 
6. Втората миграционна вълна и краят на цивилизация Варна 
7. Миграция на ямните племена през ранната бронзова епоха 
8. Миграциите през късната бронзова епоха 
9. Горгоната Медуза в тракийска среда 
10. Троянската война – културно-историческо наследство и микенскотовлияние в етногенезата на траките 
11. Антропологията за произхода на траките 
12. Някои данни за генофонда на населението

13. Езикознанието и преходът праистория – история в Източните Балкани 

14. Източните Балкани, морето и праисторическите култури 
15. Двойните брадви в праисторията на тракийските земи 
16. Елин (хелен) и обърканата история на елините
17. Организация на обществото при морски и сухоземни култури
18. Тракийският орфизъм и хиперборейският диагонал 
19. От тракийския Залмоксис до пеласгийския бог Хермес 
20. От първото злато до Златния век и Божията майка Злата 
21. Остров Певки – брилянтът в короната на Златна Добруджа 
22. Праисторически корени на култа към Великите Кабири
23. Заключение (Великите Кабири в античен Одесос) 

Светлозар Попов близо 30 г. се занимава като изследовател със стара българска история и с праистория. Автор на над сто публикации и доклади, изнесени и публикувани в различни научни форуми в сборници и периодични издания и на книгите: „Авитохол и Ирник – начало на българската държавност“, 1999 г.; „Българската идея и демосферата“, 2001 г.; „Българското име в библейски времена“, 2005 г.; „Шамбат – братът на Кубрат“, 2007 г. и второ допълнено издание 2015 г.; „Българската
писменост – известна и непозната“, 2009 г.; „Българският Коледа във Веда словена”, 2010 г.; „Халколитната цивилизация Варна“, 2014 г.; „Български апокрифен летопис проговаря“, 2014 г.; „Загадките на българската веда“, 2017 г.; „Златото на халколитната цивилизация Варна“, 2017 г.; „Корабоплаването в праисторията“, 2018 г. и „Пратраки и траки в Източните Балкани“, 2020 г.
Той е един от първите сподвижници на инж. Димитър Боянов в светлото му дело на издател на в. „Народен Будител“ и организатор на форума „България в световната история и цивилизации“, в които участва с десетки свои статии и доклади. Един от редовните ранни автори на сп. „Авитохол“ на Димитър Димитров. Сподвижник на Милчо Янбастиев при създаването на „Лабопатория по биофотоника“ – Шумен. Инициатор и създател на дружество „Антарктида“ – Шумен (1986 г.), съдействало за
оборудването на първата българска полярна станция на Антарктида под ръководството на Борислав Каменов и Христо Пимпирев през далечната 1988 г. Радетел и един от инициаторите за създаването на сдружение „Некропол Варна I“ (2018 г.) с председател Яни Янев.