Вкусът на магията

Това е вълнуващо фентъзи с мистични създания, героични приключения, напрегнати премеджия, неочаквани метаморфози, люти битки, солени открития, сладки спомени, горчиви истини и пиперливи лъжи. 
Ако се оставите да ви водят и се вгледате в тях, вие със сигурност ще се разпознаете сред нейните герои - вещи магьосници, славни воини и красиви вълшебни същества! И дълго ще помните това магическо преживяване!

Митоя

– Дай ми я! – изсъска заплашително през зъби магьосникът Кòбит на Цилиндъра си, който държеше в ръка, и го разтресе рязко в опита си да изтръска това, което беше скрито в своенравната шапка. По традиция Цилиндър като този носеха хоби магьосниците, непокрили още „Мастер“ ниво за островърха шапка.

– Хайде де! – Кòбит тупаше ядно бомбето с юмрук и редеше заплахите си. – Дай ми я, докато не съм те смачкал като мекица!

Отворът на Цилиндъра се разшири и магьосникът бързо бръкна в него. Зарови и затършува. Беше странно как в този малък Цилиндър цареше такава голяма бъркотия като в бездънен килер. Кòбит дръпна ръката си от пастта на проклетата шапка, когато усети зъбите, впити в пръста си.

– Ох! – изпищя глухо той. Не искаше да привлича вниманието на земеделците, които събираха царевичната реколта от ширналото се наоколо поле. По периферията на Цилиндъра изпълзя хапливият му нападател – бял плъх с дълга розова опашка. Той направи почитна обиколка, оголи зъбите си пред лицето на магьосника, който изпусна шапката. Щом тупна на земята, плъхът се шмугна между краката на Кòбит и се скри сред царевицата. Магьосникът вдигна Цилиндъра си и го изтупа, а той изплю чифт вмирисани чорапи, заседнали от дълго време в гърлото му.

Всъщност това можеше да си бъде и съвсем обикновена и удобна шапка на хоби магьосник, но една неволна магия беше придала известни странични дефек­ти на благия му характер. Това се случи преди време, когато магьосникът се принуди да се скрие от разярени от глад разбойници в дупка под корените на дърво. Беше им отмъкнал цял печен вол и го излапа учудващо бързо, за да прикрие следите си. Но щом опита да се провре обратно навън от скривалището си, издутият му търбух се заклещи. Всеки напън впиваше болезнено корените на дървото в набъбналото му от храната тяло. Така заседнал, беше лесна мишена за подивелите от глад бандити, които със сигурност щяха да го опекат на шиша, останал от отмъкнатия вол.

Тогава Кòбит скалъпи набързо една от своите гурме магийки, с която отхлаби хватката на корените. Измъкна се, но дупката, в която доскоро стоеше заклещен, също се беше освободила. Тя започна да го преследва заплашително, сякаш искаше да го погълне. И щеше да го направи, ако той не беше скочил ловко върху нея, захлупвайки я с Цилиндъра си. Мислеше си да я задържи там, докато намери начин да се отърве от нея, но досега не беше открил такъв. Оттогава Цилиндъра не беше вече същият. Той непрекъснато топуркаше по главата на магьосника с хиляди малки, почти невидими крачета, като че ли искаше да избяга от самия себе си и бълваше невъздържано какво ли не от вътрешността си.

Отворът му отново се разшири и на земята, точно върху крака на Кòбит, тупна голяма жълта тиква.

– Мъъъх – изпъшка магьосникът през зъби от болка и заподскача на един крак, докато разтриваше ранения с ръка. – Ще те накълцам на парчета за бостанско плашило! – При тези думи Цилиндъра се разтрепери и подскочи на главата му, където се укроти.

Щом премина болката, Кòбит с настървение настъпи разпукалата се тиква, а семките ѝ се пръснаха около него. Тогава той откри това, което търсеше. Беше заровено в оранжевото месесто тяло на тиквата.

– Най-после. Ето я! – прошепна доволно той и извади изцапана парцалива книга. Изтри с ръкава си корицата, на която се четеше „Книжка с рецепти за гурме магии“, а под заглавието беше добавил собственоръчно „Автор: магьосникът и гурме импровизатор Кòбит“.

В книжката си той записваше импровизаторските заклинания, които измисляше. Изреждаше съставките, пропорциите и магическата технология за свързване. Невинаги се получаваше това, което очакваше, но „грешките“ обогатяваха каталога му за измъкване от трудни ситуации. Един ден щеше да завърши книгата и да влезе с нея гордо в гилдията на висшите магьосници, които със сигурност щяха да го признаят за новатор и експериментатор, за изтънчен майстор на фините магии с гурме привкус и, разбира се, да му връчат така дългоочакваната островърха шапка. Тогава и роднините му най-после щяха да го поканят на семеен обяд, защото той вече щеше да бъде значима хапка в средите на магьосниците, която дори и близките му можеха да преглътнат. Но засега си беше дребен хоби магьосник, словоплетец аматьорска категория с лошия навик да прекалява с лютото в рецептите. А беше напът да забърка следващата.