Обичай себе си, без значение кого си

От книгата ще научите какво ви пречи да живеете щастливо с избрания партньор, как да престанете да попадате в едни и същи капани в отношенията си и защо търсенето на идеалния партньор е безплодно, докато не обикнете себе си.

Всичко е резултат от личен опит, както и от опита на хилядите двойки, на които авторката вече е помогнала. 

„Ако чувствате, че любовта е преминала и отношенията са станали напрегнати, това все още не е повод да планирате развод или да се оставяте на течението“, смята Ева-Мария Цурхорст, изключително популярен в Германия и по целия свят психотерапевт. „Като начало се опитайте честно и обективно да прецените какво всъщност вие (а не вашите родители, обществото или приятелите) очаквате от тези отношения, и разкажете за стремежите си на партньора си.“

Тази книга е адресирана към съпрузи със стабилизирани, но престанали да носят удовлетворение отношения, към тези, които са на ръба на развода или са се оказали в мрежите на любовния триъгълник. Тя ще бъде полезна за партньори, отдалечили се един от друг, почувствали се измамени или изоставени. Човек, който търси пътища за оздравяване на взаимоотношенията, но не се решава да се обърне към психотерапевт или има неудачен опит при такова общуване, ще намери в книгата много полезни съвети.

„В съзнанието на повечето хора господства устойчивата представа за идеалния човек: красив, силен, умен, добър, мил и образован – стотици „приятни във всяко отношение“ образи, които ние се стремим да срещнем в реалния живот. При това представите за идеала зависят от средата, в която е възпитаван „мечтателят“. Този, който за един изглежда принц, за друг е истинско чудовище. Ние постоянно сравняваме своя партньор със закрепения в нашето съзнание образ – и ако нещастникът не отговаря на идеала, ние, без много да му мислим, го причисляваме към жабите или чудовищата.

Истинската любов живее по съвсем различни закони. Например родителите безусловно и дълбоко обичат чедото си. Дори когато понякога то се превръща в ревящо капризно чудовище, на нито един нормален родител не му минава мисълта да го лиши от ореола на „принц“.