Храм-Паметник "Св. Александър Невски"

Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е една от най-монументалните катедрали на Балканския полуостров и един от най-популярните културни символи на България. Разположен в сърцето на София, той безспорно е най-внушителната църковна постройка в столицата. Изграждането му е израз на всенародната признателност към руските освободители, дали около 200 000 жертви по време на Руско-турската освободителна война. Решение за построяването му е взето от Народното събрание през 1880 г. по предложение на Петко Каравелов, княз Александър Батемберг и инициативен комитет. Храмът е кръстен на великия руски пълководец Владимирски и Новгородски княз Александър Невски (1220-1263 г.), влязъл в историята с прочутата си победа над Тевтонския орден върху замръзналото Чудско езеро. По-късно, провъзгласен от московския патриарх за светец, Александър Невски бил патрон на руския император Александър II. За да изрази благодарността си към Русия в лицето на императора, наричан още "Цар Освободител", признателният български народ решава да кръсти храма на името на неговия патрон. Така, след като били събрани доброволни пожертвувания от всички църковни общини в страната, строителната дейност започнала символично с тържествено полагане на първия камък на 3 март 1882 г. Първоначалният проект бил изработен от българския архитект акад. Иван Богомилов, но след неговата смърт е извикан екип от руски архитекти, начело с проф. Александър Никонович Померанцев. Те променили изцяло архитектурния план и най-накрая през 1904 г. започнали истинският строеж на храма. Строителството продължило до 1912 г. За кратко през 1916 г. катедралата била преименувана на "Св. Св. Кирил и Методий", (тогава, по време на Първата световна война, България и Русия участват в два противникови военни пакта), но през 1920 г. отново върнали първоначалното име „Св. Александър Невски“. На тържественото освещаване (1924 г.), присъствували гости и официални  лица от много страни. Във вътрешната и външна украса на църквата взели участие голям брой български и руски зографи, художници, скулптори, архитекти и различни чуждестранни строителни специалисти. Използвани са изключително скъпи и качествени материали - специално внесени италиански мрамор, бразилски оникс, алабастър и други.

Храмът представлява внушителна, кръстокуполна, петкорабна базилика от неовизантийски тип, увенчана с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове в стил „руски северен ампир". Над западната фасада и нартекса (преддверието) се извисява могъща камбанария с 12 броя отлети в Москва камбани. Най-голямата от тях тежи около 12 тона, а най-малката - 7 кг. Размерите на катедралата са: дължина - 74 м, ширина - 52 м, височина на камбанарията - 53 м, височина на централния купол - 46 м, застроена площ - 3 170 кв. м, обща кубатура - 86 000 куб. м. Покривният пласт е от асфалтова мушама и медна ламарина с площ около 4 000 кв. м. Позлатеният слой на куполите е 700 кв. м., за което са използвани 8,35 кг злато, отпуснато от държавата.

През 1953 г. храмът бил провъзгласен за патриаршеска катедрала, а една година по-късно е обявен за паметник на културата с национално значение. През 1960 г. български майстори, под ръководството на ленинградски специалисти, реставрирали и подновили позлатата на куполите.

В криптата на катедралата са експонирани едни от най-ценните произведения на българската иконопис. Изложбата е филиал за старобългарско изкуство при Националната художествена галерия на България. Колекцията включва над 300 икони, стенописни фрагменти и различни елементи на църковна декорация, като най-старите от тях датират още от IX в. - времето, когато Християнството e прието за официална религия в България.

Изграден с участието на специалисти от шест различни националности, събрал най-ценното, което културна Европа от онова време можела да предложи, храмът „Св. Александър Невски" може да бъде смятан за едно от най-значимите български национални съкровища.

The cathedral “St. Alexander Nevski” is one of the most monumental cathedrals on the Balkan Peninsular and one of the most famous cultural symbols of Bulgaria.  It is situated in the heart of Sofia and is refutably one of the most impressive church buildings in the capital. Its building is an expression of the nation’s gratefulness to the Russian liberators, who gave around 200 000 casualties in the Russian-Turkish liberating war. The decision for its building was taken from the National Assembly in 1880 on Petko Karavelov’s suggestion, prince Alexander Battenberg and an initiative committee.  The cathedral is named after the great Russian commander Vladimirsky and the Novgorod prince Alexander Nevski (1220-1263) who entered the history with his famous victory over the Teutonic Knights of the frozen lake Chudsko. Later, proclaimed from the patriarch of Moscow for a saint, Alexander Nevski was a patron of the Russian emperor Alexander II. In order to express his gratitude towards Russia in the face of the emperor, also called “the Liberator Tzar”, the grateful Bulgarian people decide to name the cathedral after its patron. So, after voluntary donations were collected from every church municipality in the country, the construction activities symbolically began with the ceremonial laying of the cornerstone on 3^rd March 1882. The first project was prepared from the Bulgarian architect academic Ivan Bogomilov, but after his death, a team of Russian experts were called, led by Professor Alexander Nikonovich Pomerancev. They completely changed the architectural plan and finally in 1904 the real construction of the cathedral began. It was finished in 1912. For a short period during the war in 1916, the cathedral was named “St. Cyril and Methodius”, (during WWII, Bulgaria and Russia are enemies), but in 1920 the original name “St. Alexander Nevski” was restored. On the ceremonial inauguration (1924), guests and officials from many countries were present. In the interior and exterior decorations of the cathedral, a big number of Bulgarian and Russian iconographers, painters, sculptures, architects and construction specialists from abroad took part. The materials that were used were extremely expensive and with high quality – specially imported Italian marble, Brazilian onyx, alabaster and others.

The cathedral is an impressive cross, five-nave basilica of byzantine type, crowned with numerous domes, semi-domes and small cylindrical arcades in “North Russian ampyre” style. Over the western façade and the narthex (vestibule) stands a mighty bell-tower with 12 bells made in Russia. The biggest of them weights around 12 tons, and the smallest one 7 kg. The dimensions of the cathedral are: length-74m, width-52m, heights of the bell tower- 53 m, height of the central dome- 46 m, build up area-3170 sq.m, total cubage- 86 000 cubical meters. The covering layer is made of waterproof asphalt and copper sheets with an area of 4 000 m. The golden layer of the domes is 700 sq. m, and 8.35 kg of gold granted from the state were used to make it.

In 1953 the cathedral was pronounced to be patriarch’s cathedral, and a year later it is declared to be a cultural monument of national significance.  In 1960 Bulgarian masters, under the guidance of Leningrad’s specialists, restored and renewed the golden cover of the domes.

In the crypt of the cathedral are exposed some of the most precious pieces of Bulgarian icon paintings. The exhibition is a filial of the Old Bulgarian art in the National Art Gallery in Bulgaria. The collection includes over 300 icons, and frescoed fragments and different elements of church decoration, as the oldest ones date back to IX century- the time when Christianity came to be accepted as an official religion in Bulgaria.

Constructed with the participation of specialists from six different nationalities, collected the most precious, which cultural Europe during that period could offer, the cathedral “St. Alexander Nevski” could be considered to be one of the most significant national treasures.