Алис Андершен

Алис скоро ще стане на девет. Стеснителна и затворена е. Ежедневно се страхува да не попадне на случаен инцидент по пътя за училище или в самото училище.
Различна е и от останалите вкъщи, които са шумни и на глас изразяват чувствата си. Неведнъж се е чудела дали наистина с по-големия ѝ брат Мартин са роднини. Толкова пъти е чувала за бебета, които са били разменени в болницата, че ѝ се струва възможно това да е обичайна практика. Надява се скоро някой да дойде и да каже, че Мартин всъщност си е техен и си го искат обратно. По същия начин е и с по-малката ѝ сестра Миа.

Но пък щом всички останали си приличат, дали подменената като бебе не е била самата Алис и някой ден може да дойде някой и да си я поиска обратно? А това означава, че ще трябва да опознава всички наново – нови родители, братя и сестри, нов учител и съученици.
Притеснителността и страховете на Алис я вкарват в заплашителна, но отстрани забавна ситуация.

Една лятна ваканция, преди пак да настъпи зима, вечеря преди десерта, който може да бъде например ябълков сладкиш с ванилов сос или шоколадов пудинг, детството, преди да пораснеш и да решаваш сам, един следобед сред мрака в гаража, преди да станете най-добри приятели с едно кученце, от което си се боял, и всичките ти познати, та дори и повече от тях, те удостояват с аплодисменти, така че им се усмихваш съвсем искрено и от само себе си.